Джайнизъм – религията, проповядваща забрана за нанасяне на вреда на което и да е живо същество.

Джайнизъм – това е дхармическа религия, възникнала вероятно през IX-VI века преди н.е. и проповядваща забрана за нанасяне на каквато и да било вреда на което и да е живо същество. Не може да се каже точно, кога именно се е зародило това вярване, но е безспорно че религията е много древна и това не буди съмнения и спорове между изследователите и.

Основателят на джайнизма е Пророкът Махавир Вардхаман. Именно благодарение на него в древната религия се появява терминът „джина“, който се употребява само по отношение на онези, които са успели да се освободят от сансара и да достигнат до драхма. Джина- това е висше звание, най-почитан титул. В превод от санскрит тази дума означава “ победител“.

Родината на това учение е Индия. Джайнизмът никога не е излизал извън пределите и, макар в наши дни  в Далечния Изток и в Западна Европа, Австралия и даже Северна Америка все повече расте количеството на общности, членовете на които  се придържат към философията на джайнизма.

Джайнизмът е основан на първо място въз основа на непрестанно самоусъвършенстване на душата, за да се достигне  всесилие, всезнание и вечно блаженство. Душата, избавила се от  телесната си обвивка и достигнала до Нирвана става „джива“.

Според джайнизма, всяко същество е индивидуална, вечна душа. Може да се освободиш от „сансара“ и да достигнеш „мокша“, но за това трябва да си аскет.

Джайните, както се наричат последователите на джайнизма, присъждат титул „джина“                      („победител“ или този, който е успял да се освободи от „сансара“ и да достигне духовно просветление) само на избрани. Това са най-почитаните учители на джайнизма и  те са едва 24-ма души. Наричат ги „тиртханкари“ или дословно преведено „тези, които са намерили и указват пътя към спасението“. Учението им следват онези, които искат да достигнат „мокша“.

Самоконтролът и развитието на мъдростта са верните пътища. Освобождавайки се от кармата, следвайки  „Трите скъпоценности на джайнизма“ – съвършени възприятия, поведение и знания – душата повече няма да изпитва „сансара“ – цикличните прераждания.  Тези, които са достигнали „мокша“ се наричат „сидха“. „Сансарините“ –  това са душите свързани чрез карма със земята.

Може ли да кажем, че джайнизмът е монотеистична религия? Невзирая на това, че през цялото време тя битува като  реформаторско течение в индуизма на нея не е свойствен монотеизмът. Учението не предполага вяра в Бог, а вижда основната цел в нещо съвсем друго- освобождение от неправилни мисли, речи, действия, фокусира се върху самоусъвършенстване на душата, освобождение от „сансара“, достигане на божествено съзнание. В тази религия няма висше божество- създател на всичко живо. Приема се, че във Вселената всичко се регулира самостоятелно.

Джайнизмът отрича същността на кастовата система и противоречи на брахманизма. Учнието гласи, че абсолютно всеки, независимо от принадлежност съм определена каста или съсловие може да се спаси от „сансара“. И въпреки, че тази религия има допирни точки с будизма, религиите се различават. Например джайнизма много строго се отнася към съблюдаването на нравствените норми.

Коментари

коментара