breaking news

БИЯТ ЛИ ВИ?! МАЛКО ВИ БИЯТ!

февруари 26th, 2015 | by Албена Вулева
БИЯТ ЛИ ВИ?! МАЛКО ВИ БИЯТ!
ОСТРО с Албена Вулева
0
Вчера по нощите попадам на интересна публикация във Фейсбук. Публикация изпълнена с много гняв, с много емоция…Много истинска публикация, която не можа да ме остави безразлична. Ще я публикувам тук без никаква намеса и редакция, за да я прочетете и вие, а после ще си кажа и какво мисля по въпроса…защото просто не мога да се сдържа да замълча. Въпреки, че един потребител ми каза, че историята е на 4-5 месеца и я е пращал на всички медии. Никой не бил проявил интерес, защото не ставало дума за сватбата на фолк певица- това беше неговото обяснение.
Ирена Христова
Днес · Редактирано ·

труп

Въпреки, че още съм в шок… ще се опитам, не мога да подмина! Моля за помощ – със съвет, с конкретно действие, дори с разпространяване на случая. Не мога да приема думите „ами нормално – това е Българрия“! Не мога, не трябва и не искам! Именно, че това е България, именно, че става дума за най-ценното – човешки живот, именно, че вече може би сме започнали да го приемаме за „нормално“, но да знаете, че не е, никога не е било и не трябва да бъде!!!
Вечер като вечер, прибирам се от работа, чакам на светофара на кръстовището на бул. Гоце Делчев и Дойран, минава автобус, тролей, втори тролей по в далечината, моля се поне този втория да го „хване“ червено – студено ми е, а другия кой знае кога ще дойде… Така и се получи – тролея спря на червено, моя светна зелено и се затичах за да го хвана. Тичайки виждам как на не повече от 1,5м вдясно от мен един човек, качил се на едни стъпала (не повече от 7-8) в близост до някакво магазинче се олюлява и тъкмо подминавам тичешком – пада до мен. Спирам, обръщам се, а човека лежи на земята по гръб, до него се търкаля пластмасова бутилка (малка, от кока кола, с избелял вече етикет, пълна 3-4 пръста с безцветна течност), казвам си на ум „не пак, поредния пиян, ще си изпусна тролея заради него“, питам го „Господине, добре ли сте?“ – отговор няма. Мисля, че дори и не ме погледна, опитваше се да стане, поемайки трудно и тежко въздух, издаваше хриптящи звуци… и така – няколко пъти. Веднага извадих телефона и звъннах на 112 (било е в 20:31 ч.), обяснявам какво се е случило, къде се намирам, че до човека има бутилка и може и да е пиян, казвам да изпратят линейка. От отсрещната страна ми казват, че сигнала е подаден. Затварям. През това време пристигат и други хора. Питат какво е станало – аз обяснявам. Човека, който е на земята започва да се отпуска, диша тежко… после някак малко по малко утихна. Един мъж (по-късно си разменихме телефоните, казва се Иван) намира някакво парче от кашон – слага го под главата му, започва да го побутва, да го пита дали е добре… няма отговор, вече не диша тежко… Иван опитва да разбере дали диша, дали има пулс…., една жена до мен (казва се Диана, и с нея си разменихме телофоните) звъни на 112, пита какво става, защо няма никой, казва, че човека не е добре…. а той – лежи с отворени просълзени очи и … не помръдва. Диана казва, че от 112 са и казали, че сега си сменяли смените и тепърва ще подават сигнал (!!!!), казвам как така, на мен ми казаха, че сигнала е подаден! Започват да ми текат сълзите, разтрепервам се, един мъж сигурно си отива, а … те си предавали смените!!!! Звъня на 112 (20:36ч.), започвам да казвам и аз, че човека май не диша, може да си отива, спешно е, питам кога ще дойде линейката…, от 112 ми казват, че ще ме свържат с бърза помощ, прехвърлят разговора – никой не отговаря, аз изпадам в състояние, което трудно се описва… Пак ме свързват с бърза помощ – питам защо няма линейка, кога ще дойдат, човека си отива… а те ми отговарят „Госпожо, знаете как е в София, работим с 10 екипа“, аз обаче не мога да приема това, питам „какво е в София, не, не знам, още повече, че е в София, кога ще дойде линейка, човека умира, на какъв принцип избирате и пращате екипи, кой превари – той завари или, кога, кога ще дойде линейка…“, а те ми затвориха!!!!!!!!!!!!!!!!!! Идваха и си отиваха някакви хора, някой отвори пластмасовата бутилка – течността се оказа вода! Аз гледам човека, треперя и плача, а той лежи без да помръдва, с очи със сълзи, гледащи нанякъде… Губи ми се – обаждах се още няколко пъти, говорих, питах, крещях (набирала съм 112 и в 20:46 и в 20:47..). Обаждат се от 112 в 20:55 и ме питат „той от какви стълби падна“ – не се сдържам, как може да ми задават такъв малоумен въпрос, да дойде полиция, линейка и ще видят, от къде на къде трябва да обяснявам от какви стълби е паднал, затварят ми… Смазана съм, чудя се какво да направя, сещам се, че в чантата имам фотоапарат, решавам, че няма да оставя това така, вадя го – снимам. Искам да кажа на всеки, да попитам ЗАЩО? Защо един човек лежи от толкова време на земята, умирайки, на кръстовище на няколко пресечки от Пирогов и още по-близко до 6 РПУ, а 20 мин. по-късно няма нито линейка, нито полиция, къде са хилядите полицаи, които пазят изроди, а един човешки живот не означава нищо, КОЙ реши, че в София (да, точно в София!) 10 екипа са достатъчни и не е ли работа на медиците да спасяват животи, защо ми затварят телефона, как избират на кой да спасят живота и кой да умре, тези от 112 освен, че си бъркат в носа друга работа вършат ли, ЗАЩО не предадоха сигнала на време, ЗАЩО ме излъгаха, ЗАЩО им се плаща?????!!!!!! В 20:59 дойде линейка, посрещната от мен вече с истеричното „БРАВО!!!“, „ТОЧНО ЕЙ ТАКА ВСИЧКИ ЩЕ ПАДАМЕ И ЩЕ УМИРАМЕ ПО УЛИЦИТЕ“, „КАК НЕ ВИ Е СРАМ“,…… „а сега констатирайте и смъртта“… Лекарката ме гледаше така, сякаш с мъка успяваше да се сдържи и да не ми фрасне един! Съвсем без да си дава никакъв зор си извади апаратурата, може би около 7-8 минути слага, маха, разменя някакви жици за да направи кардиограма, и по-късно констатира смъртта! Ще кажете „на човека му е дошло времето“, „ами българска работа“… и какво ли още не. А аз искам да се замислите дали утре няма да сте вие, ваш приятел, близък, роднина, недай Боже дете! Тогава пак ли така ще кажете?! Аз не. Искам отговори, отговори на тези въпроси, искам да знам, че живея в една нормална държава, а по всичко личи, че тази, в която живея не е такава!
P.S. Лека пръст, човече, съжалявам, страшно много съжалявам, че не можахме да ти помогнем, съжалявам и дано да ни простиш!
Ще си позволя тук да цитирам и част от коментарите. Защо?! За да стане кристално ясно, че случаят не е изолиран. Това е ПРАКТИКА!
Anton Markov:  Ми да ти кажа честно, някак си претръпваме към тези неща и се примиряваме с тях… тая история аз лично съм я пращал на страницата на нова тв, на бтв, на вестник 24 часа и на стената на Мартин Карбовски… отзвука беше никакъв… и какъв да бъде нали не се е оженила някоя тъпа чалгаджийка, що пък да говорят как си мрат хората по улиците…
Todor Petrov :neslucaino gi biqt ciganite tiq bokluci, taka umoriha i maika mi, tezi ubiici ne sa nikakvi lekari, a obiknoveni ubiici
Жу Манджи : Покъртително. Добре, защо българите имат такъв манталитет – ако не ги засяга пряко, не ги интересува?! Това до мързел ли е, не мога да го разбера. Според мен няма оправдание за тази себичност, грижата за човека, дали ще е от лекар, администрация, непознат, е нещо съвсем човешко. Никой не е застрахован от нужда или беда. Защо има такива садо-мазохисти при нас?
Янка Форева:  Това отвори много болезнена рана в мен. Все още пред очите ми е ужасът, който преживях преди почти 6 години чакайки 45 мин. линейка, при положение,че живях на километър от болницата без светофари и големи кръстовища. Оправданието им беше,че били попаднали в задръстване. Баща ми почина по- късно в болницата.
Dilyana Vankova: Ooo, това 50 мин че чакаш линейката е само началото. Ако човекът е с инфаркт, инсулт или счупен таз и остане жив, докато линейката дойде, в линейката има само една лекарка и един шофьор и сам трябва човекът да стигне до линейката, или ти сам трябва да носиш човека до линейката. Смятайте, че не попаднете ли на някакви услужливи съседи и непознати в такъв момент, човекът си умира на 100%. Дадох примери с инфаркт, инсулт и счупен таз, защото и на трите случая съм присъствала. Два оцеляха, благодарение на случайно попаднали наоколо съседи – мъже, които помогнаха да се пренесе човека, третия умря, опитвайки се сам да стигне до линейката, падна на 5 м от нея… Та… По тая тема има материал за фермани да се пишат, но на този етап единствено можете да „чукате на дърво“ да не ви се случват такива неща и да имате предвид ако се случат, да имате хора под ръка да помагат… Съдейки по личният си опит, такива хора се оказват по – полезни от линейката…
Янка Форева: Той беше герой, че ги дочака. Да, ние си го носихме! Мислих да ги набия след това, и щеше да им е малко. Да пази Господ от такава “ бърза“ помощ!!
И, така, са ли длъжни или не са длъжни линейките на Бърза помощ да са бързи и да оказват помощ? Кой определя кои сигнали са спешни и кои не са?! Някаква лелка на телефона със средно образование, слаби нерви и мисли потопени в дилемата мусака или кюфтета по цариградски да готви на мъжО си?! Защо ви го говоря това ли?! Защото съм звъняла. Нервни са да те изслушат! Задават неуместни въпроси, за които, ако ми бяха пред очите бих им разбила мутрите така, както и цяла циганска маала не би успяла!
Веднъж водих следния диалог:
– Колко е кръвното на дамата?
– Не знам, нямам апарат за кръвно.
– Ами, измерете го.
-Нямам апарат за кръвно!
– Тогава как да сме сигурни, че трябва да пратим екип?
Екип не пратиха, ходихме до поликлиниката с такси. Здравни вноски ли?! Само ковчег мога да ви внеса, даже ще се постарая да не ви е по мярка!
Случай от личната ми практика 2:
-Какво и е на дамата?
– Не знам, внезапно и прилоша и припадна?
– А, защо лежи на пода?
Бой, бой, бой. Докато и те легнат на пода. Поне ще знам този път защо лежат там.
Случай от личната ми практика 3:
Пълна дама натровена с гъби. Живее на 12 етаж.
– Ама много е тежка, кой ще я вдигне?!
-Вие нямате ли носилки?
– Не ги носим, а и е твърде тежка…Нямате ли някакви съседи да я пренесат до линейката….
Имаше съседи, пренесоха я с едно одеяло до линейката.
Случай от личната ми практика 4 :
Човек току що получил инсулт. пълна парализа на цялата лява половина на тялото. Зима, зверски поледици и отсъствие на асансьор.
– Нали ще можете сам да слезете по стълбите и да се качите в линейката?!
На другия ден с една носилка от болницата ми го връчиха лично да то лумбуркам по линейки, стълбища, пукнатини, поледици и пресечки, за да го добутам до друга поликлиника, където имало работещ скенер. 100 килограмов човек, аз тежа 50… При това бях любезно предупредена, че не трябва да му треса главата, защото ако нещо се размърда може да умре, но най-важното било да не загубя одеялото с надпис МЗ, че са им под бройка…
Да, претръпва се към болестите, когато това е ежедневие за теб. Сигурно и смъртта ти изглежда незначителна, като люпка от семка, когато често я виждаш. Обаче аз не апелирам към емоции, съпричастност, състрадание, не. не ми дреме как се чувствате, господа лекари, все ми е тая за вас, точно колкото на вас за мен! Обаче искам да си вършите работата! Професионално. Резултативно. Тук няма емоции, има задължения и трудова характеристика. Ако ми наредят плочките в банята накриво, ще им ги разбия в главата. Ще им ги разбивам, докато не ги видя огледално гладки.
С човешкия живот и здраве е по-деликатно. Може да нямате възможност за поправка. Така че, по-бдително към служебните ви ангажименти. Нервни, претоварени, уморени, ниско платени ли се чувстване?! Е, и ние сме така, ама и с болен близък или личен здравословен проблем. Повярвайте нервите ни са в пъти по-преопънати от вашите. Пазете се! Ако, екипите на бърза помощ са недостатъчни, помислете само колко по-недостатъчни ще са екипите на полицията, за да ви опазят от пациентелата, упс…от родата и, защото самата пациентела рядко оживява….
бият лекари
А, враждата лекар-пациент би могла да се разреши лесно. Озлоблението, което струи двупосочно би могло да се тушира до някъде.Кказвам до някъде, защото човешкият фактор винаги е бил непреодолимо препятствие при възцаряване на доброто и победата му над злото!
Просто Анна Баракова да не си паркира поршето неправилно в столичен МОЛ. Анна Баракова да се вози на метрото.

Ана-Баракова2

 Екипите на бърза помощ и охраняващата ги полиция да се утроят за сметка на парите от продажбата на поршета ,мерцедеси и друг инвентар от автопарка на държавната администрация. Самолетите на онзи с картофа от Банкя-също. Не е ли оферта?!



Коментари

коментара

Comments are closed.