3. Не искате да хванете събеседника си в неудобен момент или на неподходящо място
Телефонът ви просто не спира да звъни, когато шофирате, намирате се в метрото, в шумен нощен клуб, на работа или в компания-все места, където този звън никой не би трябвало да го чува. Позната ли ви е тази ситуация? По закона на всемирната подлост, след като най-сетне успеете да намерите тихо местенце, за да проведете телефонния разговор от отсрещната страна ще научите някоя глупост от типа на това, че Ким Кардашиян отново е бременна.

При съобщенията такива неудобства не съществуват.
2. В писмена форма можем да си позволи това, което не бихме посмели да изречем очи в очи

Писмената форма ни разкрепостява – много по-лесно е да поканиш момиче на среща, като и напишеш съобщение, отколкото да събереш смелост за това да и го кажеш на живо. С текстови съобщения е много по-лесно да искаш прошка, да разкриеш чувствата си, да си признаеш нещо или дори да унизиш опонента си. Или класическият вариант- просто да пишеш гадни коментари.

1. Не искате да си губите времето
“ Ало, здрасти, удобно ли е?“, “ Можеш ли да говориш?“, “ Ще ми отделиш ли пет минутки?“, „Зает ли си?“ , “ Да не преча?“ – по този начин първите 10 минути от разговора са безвъзвратно загубени в обяснения, че да, можете да изслушате за какво ви се обаждат.

За това е хубаво да се запомни простото правило :
Съобщенията са за факти, разговорите- за емоции!
Разбира се правим уточнението, че тези правила важат за стандартни теми на разговор-важните и спешни информации се съобщават на глас!